Разкошен ден. 
Жега. 
Нема нищо по-хубаво от кутия с боя и меченца. 

Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит... 
Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...
- Тре‘а да се сготви нещо...

        10.01.2017.
Харесва ме.
 

 02.01.2018.
 
Единайсет без четвърт. Пустош. Град без хора, мъртъв и кален. Ръждясал трамвай скрибуца към следващата спирка само с четирима старци.  

 20.09.2017. Вазовият.
14:37 
„Витошка”, бл. 70, вх. Г. /между другото, тоя вход си съществува, както и вампирът в него/

      Нощта напредва, хралупките отсреща гаснат една по една. Разкош.
    Децата ги няма, котките похъркват. Седя си на перваза, смуча бира и се наслаждавам на щурците. Пукнала съм си на котлона дузина люти чушки, накиснала съм ги обилно ...

                Животът не върви никак тихо.
            Избухва, подклажда мечти.
            От Рождението до „Онуй Нищо” /може и да е Нещо, ама аз не зная, все още/

 Жега. А-ха да се развихри лятото. По никое време. Юни?! 
   Кафеджийницата бълва кафета и фрапета. Вънка – 35, вътре – 20, свежо, с аромат на колумбийско кафе и чай с годжи бери.
   Отваря се вратата. Пристъпва едно създан...

   Готвя. Даже вкусно и с любов. Докато готвя, пея. Не прекрасно, но забавно. Затуй ми се получават манджите. 
   Гладя перфектно ризи и панталони. Дори мухите избягват ръбовете. 
   Колосвам яки и дантелени калъфки. Щръкват като пепер...

 За "Бившия" ти трябва дипломация.
Всеки път се връща с обяснения.
Недей да спориш, дай му информация,

   24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
   10:38. Блок ...

 - Що не пишеш?
- Мързи ме.
- Лъжеш.