И така, за пореден път чакам с нетърпение на дойде 3-ти март. За да видя и тая година ли няма да се намери поне един смелчага, който да обяви по телевизора какво точно празнуваме, че вече се обърках. Освободителна война, Освобождение, а...

    А бе, хора, кръчми няма ли за вас? Или поне нЕкое друго свободно профилче в "Елмаз", "Гепи", "Аха" и тем подобните местенца? 
   Обърнахме я работата на долнопробен сайт за запознанства.
   И ти, Брюнет С Наковалня, не ми пиши повече!...

Английски ластик, Брюкселска дантела, 
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,

  Мдам. Не знам откъде да започна.
  Първо, да кажа: когато не харесваш нещо и си го казваш на всеослушание, не значи, че си хейтър. Мразя я тая дума тъпа, ама нали сме модерни...да го е...Това уточнение е задължително, когато ще оплюваш...

  "Гледам дръгливия му гръб и си мисля: съвсем чистокръвен българин трябва да е този Тотю Чушката - все мърмори, все критикува, все не харесва и никой с нищо не може да му угоди". /Чудомир, "Критик"/
  Такава ни е цялата работа, безспорно...

Тичат във тъмното два чифта очички, 
на масата греят две малки свещички. 
В чашките светят мехурчета весели, 

                               Няма. Днес ще бъда нежна.
Без да викам, без да пиша.
Да оставим малките надежди

 Щях да пиша един виц, ама то....от вчера дъвча една словесна тема, и понеже чух една статистика, рекох да я изровя от нет-а. Много може да се коментира, особено като се има предвид, че у нас словото е сведено до най-прост, хамалски език...

  Ееееее, къде ми изчезнаха отрицателните гласове? Тъкмо се радвах, че съм се сдобила с критици.
  Принципно не е полезно да се радваш на постоянно благоразположение, води до излишно, в повечето случаи неоправдано, самочувствие и притъпяв...

  Предизвиках някаква емоция. Размърдаха се трупове и замириса на пръст и гнили  карамфили. Леле! 
  Това и е неприятното на споделената лична гледна точка - предизвиква неприятен, горчив вкус в устата на тънкообидните слушатели. И постмо...

  Цялата тая мрежичка, уж социална, много мяза на некролог в последно време.
  Повръща ми се от сърцераздирателни постчета за разбити сърца и погубени души. Повръща ми се от неграмотни постчета на щастливи душички, окъпани в светлината ...

  Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам /цигарата де, бабата няма ...