Две каси празни и чадър червен,

Луди няколко, с качулки

И няколко самотни булки

Артисахме, не за сефте,

Да пийнем на спокойствие поне.

Щот’ планът всъщност беше друг,

Но видиш ли, пропадна тоя път…

На Жулиета пяхме два-три пъти,

Но тя, замаяна в яда си,

Отказа ни да ни приеме.

О, туй наш’то тежко бреме

Си носим от известно време,

Със чест, и гордост, упорито,

Подхилквайки се даже, скрито.

Че знаем – в сметка крайна,

Ключът ще метне, не е тайна.

И пак ще бъбрим до зори,

/да не кажа друго/,

Както си можем вечно – три!