Та, след като посъбрах козинка за две ръкавички, пуснах една пералня (за ужас на съседите и моя радост), нахраних с трохи и кокалчета дузина гарвани, два объркани гълъба и кварталната кучка, залепих си разпраните кецове с „Капчица” и си вързах едно кукуригу, щот’ много ме изнервят тия разкошни къдрици, сипах си една бира. Голяма, ледена, тъмна охра, току-що изпълзяла от хладилника.
И пак си седя в кошарката, ама ми липсва оная кукувица, Крадлата. Тя идва след 3:00. И пак се чудя и се мая. Че стана днес въпрос за храната. Как я мяташ, как я правиш, как я кълцаш…покажи на тия хора как я готвиш, как я гълташ, без да хълцаш… Крискооо бийт! Едни хранят хората (мнооого хора) с две риби и пет хляба (и го натякват хилядолетия), други – с пакет диетични спагети и сос, тип „БИО”. Демек сметаната, мръвките и останалите бъзикни, са добити на специални места, от специални, опаковани хора и са дишали един такъв супер-мега-чист-тип „швейцарски” въздух, досущ като краставиците на баба ви Лили от Холандия, която ей сега, на преклонна възраст, ще добие един истински, ИЗПЪНАТ, очарователен младежки вид като на Малката Русалка. Амин!
Така де, между нежните криско-напеви и вносната био-диета на Лилето, ми хрумна, че всъщност с два пилешки крака, шест картофа, глава лук и къщаТА, пълна с усмивки и щастлива детска глъч, се достига Абсолютната Благодат.
Е, може би на някои им идват в повечко пет деца и една Луда. Но, това е тема на друга приказка.