Има дни, дето и мълча даже. Тъпо. Принципно мълча само докато спя. Знаят си хората, свикнали са. Дайте ми дума – давам ви история. Пък и мнение имам по всички въпроси. Даже и по тези, по които не съм компетентна. Много. Само за математика да не става дума, че видя ли цифри – вкаменявам се. Добре, че имам подходящи няколко смехории и в тая насока, та обикновено се измъквам. С овации дори.

Така де, мисълта ми беше, че винаги имам какво да кажа на тоя свят, ама тия дни на неспирна тъпота така ме изтощават… Даже и молива не хващам. Или го хвана, ама, милият, и той се лута по празния лист. Тук бележка, там – друга драсканица, преобладават  маргаритки и квадратчета, разделени на по малки квадратчета, разделени на още по-малки квадратченца, в които има точици. Откачена работа. А мисли – колкото щеш! Ама се блъскат и тъпчат една друга като буболечки под стъклен похлупак. И ни една не изпълзява. Само неистово се въртят в кръг и чегъртат отчаяно с краченца по стъклото. В крайна сметка, все се намира някаква сила да открехне похлупака. Сакън да не се взривя отвътре някой път. Като си погълнал тонове чернилка, редно е да я изплюеш по някое време. Че проклетията цапа и оставя лекета. Колкото по-бързо се отървеш, толкова по-малко щети има.

Еййй, много мрачно стана изведнъж. За втори път тая седмица. Отивам да се поправям. В кухнята има денонощен сервиз. И добре изстудени резервни части.