Постинг
18.12.2014 02:06 -
Приказчица
„Имало едно време”… Така започват всички приказки. „ И заживяли щастливо и охолно”… Така пък свършват приказките. Да де, ама по принцип има и „Епилог”. Обикновено и некролог.
А некролозите, накачулени по стара традиция по врати и дървета, в името на това да се обяви на всеослушание семейната тъга, а тя се обявява чинно на 40, 90, 270, 365, 730, 1095…та дори и 7300 дни, ни напомнят как дори и най-проклетата гад в света е извор на голяма мъка след загубата и, особено след като е оставила в наследство два апартамента в Града, мерцедес Ес-класа, кафене и малка, селска къща /вила, де/, с няколко декара градини, изпъстрени с цветя…и лайна. И добър адвокат. За Мазата, пълна с мръвки и пенливо, домашно вино, няма да говорим.
Та, след тези некролози, съпътствани от огромни венци с карамфили и панделки и сърцераздирателни речи, остават една дузина хрантутници, които пък, за жалост человеческа, създават поредно поколение полу-идиоти, които пък, освен огромните си задници и също такива претенции, раждат едни малки, гадни недоносчета с огромни генетични увреждания. Както физически, така и ментални. Обикновено ги натъпкват в училища за свръх-надарени деца. Със свръх-охрана. И свръх-такси. После идва свръх-разочарованието, но…това пак е друга тема.
От време на време, някое подобно свръх-идиотче попада в обикновеното, "просташко", квартално училище, където не-надарените дечица се бъхтят върху свръх-недомислените уроци и изкарват шестици на матурите, щот’ си спукват свръх-недепутатските-немутренски задничета от учене. А онова, богопомазаното лайнце, след една заслужена двойка, щот’ пък е тъпо генетично, от поколения наред, пъха нож в джобчето или друга остра дрънкулка, и отива да раздава правосъдие. С кървав резултат. Ама не в учителската стая, щот’ му е дребна татината душичка, а на двора. Училищен. Пък охраната все не вижда, пък класната все не разбира… Свидетели – йок! Директорът – директор от 30 години. Та и повече. Още си лежи на Образцовата слава от Народната Власт. И й служи вярно. Дано поне си е свалил портретите на Ботев и Левски от стената. И на патрона на училището, дето сам си нахлузил въжето, когато са искали да го бесят турците…по време на Османското „присъствие”.
Е…имало едно време държавица… Амин!
А некролозите, накачулени по стара традиция по врати и дървета, в името на това да се обяви на всеослушание семейната тъга, а тя се обявява чинно на 40, 90, 270, 365, 730, 1095…та дори и 7300 дни, ни напомнят как дори и най-проклетата гад в света е извор на голяма мъка след загубата и, особено след като е оставила в наследство два апартамента в Града, мерцедес Ес-класа, кафене и малка, селска къща /вила, де/, с няколко декара градини, изпъстрени с цветя…и лайна. И добър адвокат. За Мазата, пълна с мръвки и пенливо, домашно вино, няма да говорим.
Та, след тези некролози, съпътствани от огромни венци с карамфили и панделки и сърцераздирателни речи, остават една дузина хрантутници, които пък, за жалост человеческа, създават поредно поколение полу-идиоти, които пък, освен огромните си задници и също такива претенции, раждат едни малки, гадни недоносчета с огромни генетични увреждания. Както физически, така и ментални. Обикновено ги натъпкват в училища за свръх-надарени деца. Със свръх-охрана. И свръх-такси. После идва свръх-разочарованието, но…това пак е друга тема.
От време на време, някое подобно свръх-идиотче попада в обикновеното, "просташко", квартално училище, където не-надарените дечица се бъхтят върху свръх-недомислените уроци и изкарват шестици на матурите, щот’ си спукват свръх-недепутатските-немутренски задничета от учене. А онова, богопомазаното лайнце, след една заслужена двойка, щот’ пък е тъпо генетично, от поколения наред, пъха нож в джобчето или друга остра дрънкулка, и отива да раздава правосъдие. С кървав резултат. Ама не в учителската стая, щот’ му е дребна татината душичка, а на двора. Училищен. Пък охраната все не вижда, пък класната все не разбира… Свидетели – йок! Директорът – директор от 30 години. Та и повече. Още си лежи на Образцовата слава от Народната Власт. И й служи вярно. Дано поне си е свалил портретите на Ботев и Левски от стената. И на патрона на училището, дето сам си нахлузил въжето, когато са искали да го бесят турците…по време на Османското „присъствие”.
Е…имало едно време държавица… Амин!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125
