Умирам за цитати на хора, които всъщност никой не е чел и не е чул. Обаче, в суматохата, У Фейса, се появява ревлива, сърцераздирателна картичка с кончета, бял плаж и влюбени силуети, която една купчина полу-идиоти споделят. Щот" са романтични. Нещастни. Объркани. Изоставени току-що. Искат да покажат на Половинката, вече блокирана официално в Социалната мрежа, че страдат, или не страдат, или уж не им пука, или пък "фанАх си нов, хОди се ши..й!" И после всички рЕзко се тагват из кварталните кръчми. Щото, всъщност "Цецо Спасов" от едно време си е същата студентско-квартална чалгария, само че с нов имидж. За протокола.     Цитирам и аз:    "Цветан Спасов е роден на 1 ноември 1919 г. в гр. Плевен. Като ученик е активен сътрудник на в-к "Въздържателче" и на други детски вестници и списания. В Плевенската гимназия продължава литературните си занимания. Участва в литературните четения, устройвани от литературния кръжок "Златоструй". Член на РМС (1937). Завършва средно образование със специална награда от родителско-учителския комитет (1938).Студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Активен деец на БОНСС. Занимава се с публицистична и литературна дейност. Участва в работата на есперантския конгрес (1939) и в създаването на литературния кръжок "Ракитин" към читалище "Съгласие" (Плевен). Секретар на Окръжното ръководство на РМС в Плевен (1941).Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Заплашен от арест на 8 март 1942 г. излиза в нелегалност. През 1942 и 1943 г. Плевенския военен съд го осъжда задочно на смърт по ЗЗД. През есента на 1943 г. участва в създаването на Бъркашката партизанска чета и е неин политкомисар. Пише стихове и публицистични статии.[1]На 14 февруари 1944 г. попада в обкръжение заедно със Слави Алексиев в къщата на ятака Бочо Станчев в Плевен. В ожесточената престрелка загива Бочо Станчев, а Слави Алексиев и Цветан Спасов се самоубиват с последните си патрони.[2] Поетичното и публицистичното му творчество е издадено след 9 септември 1944 г."    Еййй, да го е...никога не съм знаела, до преди няколко часа, че всъщност съм пяла, пила и припадала под името на един същински Народен боец за ...свобода. И кашкавал. И некоя друга общинска овца. Най-много ме изкефи фактът, че бил сътрудник на в-к "Въздържателче".  И аз съм. Въздържам се ежедневно от резки промени в кръвното налягане, твърд алкохол и секс, вследствие на което излизам в нелегалност за няколко дни. Шефът е готин, между другото. Прощава ми партийните забежки.     Всъщност, тая, цялата тирада, я възбуди едно леко, среднощно цитатче на Пабло Неруда. Аз, принципно, кат" цитирам някой, поне чета в Уикипедия елементарни факти. Сакън, да не се изложа. Хванах си белята, та четох и за Неруда. Четох и произведения. В оригинал. На чист, неримуван, немерен испански. Красота. Когато не става въпрос за Партията. Интересното е, че произведенията на Цветан Спасов са потънали в Нищото. Писал, писал, пък то...всичко изчезнало. Предполагам, че след време ще изпълзи от някоя крипта, досущ като "вампирът" от Созопол. Съшит с бели конци. И кухи рими. Еххх, не й стигна на Партията време да овековечи всички Поети на Новото Време.    Страдам.    Със сълзи на очи отивам да чета умности и практични съвети в МАМА.БГ. Или ДАМА.БГ. Или, която и да е там, женска хуйня.     Опссссс, изложих се на финала...