Любов ли? Любов е когато се събуждаш сутрин и снежи, а Малката Оранжева Котка те похапва нежно по носа. Любов е, когато децата се връщат от училище с двойки и, подвили опашки и увесили уши, те прегръщат : Мамо, обичаме те... А ти не се ядосваш. Любов е, когато на Коледа стоиш прав до искрящата торта и слушаш Братовчедът да пее от нечий телефон "Многая лета". Любов е, когато един месец след Коледа чуеш гласа на Голямата Жена, която те пита ядно защо, по дяволите, не се обаждаш. Любов е, когато един месец след Коледа не чуваш гласа на Малката жена. Изобщо. Ама знаеш, че е там и те чака да се обадиш. Любов е, когато не очакваш подаръци, а изневиделица те затрупват с такива. Неочаквани. Любов е, когато седем пъти празнуваш Новата Година, защото просто няма как наведнъж. Много народ, много нещо. Любов е, когато обичаш някой малък човечец, а той не знае, а на теб пък изобщо не ти пука, защото просто си го обичаш. Любов е, когато прегръщаш възглавницата сутрин, току-що осъзнал, че всъщност не си на работа. И е тоооооолкова сладко. Любов е, когато събудиш някой в полунощ с бутилка бира в ръка, а той ти поднася мезенце. Без въпроси. Любов е, когато чуеш нечий глас по никое време, просто защото ти се слуша. Любов е, когато видиш нечия кисела физиономия да се усмихва. Рядко, но се случва. Любов е, когато Госпожата се обажда с една седмица закъснение да пита имаш ли проблем. Купи карамфилиииииии, четен брой, Госпожо! Любов е, когато ти се спи, а не заспиваш, защото имаш толкова много любови, с които искаш да споделиш нощта.
  Дубрютру!