Английски ластик, Брюкселска дантела,  гоблен нощеска или друга букла бела, плета и нижа на живота тоя шал, конецът скъса ли се, малко ми е жал, ама Мама ме научи възли да редя, на плетката проклета, от обратната страна.   Първо тенекии връзвах, ама ми простиха, После връзвах кънки, с вино идва стихът... Срам ме е, немея, някак си търпя, тая плетка крива, моя си е тя. Ври кафето гъсто, сутринта е свежа, вързана на фльонга, никой не поглеждам...   После връзки кухи почнах да завръзвам, имена безименни във камерата мръзнат, във конците спрях любовно  да се вглеждам, а и бримки чинно скришом да подреждам... Но пък иска ми се някой с таз игла ушата, да запримчи и конеца, и на автора главата...   Ще ми се да мога тоя шарен шал да нанижа до ресните, плетен, разпилял, цветовете на дъгата, и на утрото дъха, портокаловия залез, и кашмира на нощта, А не да връзвам само на живота двата края, обърнатите възли галактики да очертаят...