И без вълшебни, прашни лампи,
И без съкровищата скъпи
На Джинове, от векове забравени.

Вълшебен, просто, е денят.
Без да го търсим нейде, в пещерите.
Не всичките килимчета летят,
Но пък на воля реят се мечтите.

Вълшебна също е нощта,
Когато в тъмното бленуваме...
Тъй малък миг от вечността,
За който от деца сънуваме...

Вълшебни са и думите, усмивките,
С които се даряваме взаимно,
Вълшебна е и нежната милувка,
Когато сме сами, интимно...

Магията е всъщност в нас.
Объркани, я търсим другаде...
И може би, обханати от страх,
Из приказки измислени се лутаме...