Намига ми от огледалото човече Със бръчици от щастие, усмихнато, И поглед благ, а не на скръб обречен, Забравило за горести от миналото.   Обида не откривам, ни тъга, ни злоба, А чиста пеперудена душа И вяра, ама не във Бога, А в силата на кадифените крила.   И отчаяние не виждам. Няма. Напук на хората и времената, А само радост и любов...без драма Към всеки миг, изригнал във зората...   Следи от сълзи също не намирам. Потънали са в дюните на щастието. А само отражение на дни и нощи диви, И спомени горещи, сладострастни...