Постинг
25.05.2017 22:09 -
Празнично
24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръвясал поглед и упойващ аромат на спирт и холандка. /Не, че аз не ухая на мокро куче... Пък и на поглед съм го докарала - басет на предсмъртен одър./
- "Драстииии!
- Здравейте! Може ли да вляза?
- Е па...мо"е. И горе мо"е. /Намига, колкото може, даже с око и половина, и ми се подсмихва похотливо./
- Ооо, благодаря, аз...само до пощите...
Гледа ме как тъпча папиемаше в кутийките.
- Муци, огънче имаш ли?
Оффф, сега и цигара ще иска, и два лева...
- Не пуша, съжалявам. /Мазна лъжа, която да спаси жалките остатъци от аванса... Прощавай, Боже, ама се налага.../
- Жалко. А мо"еше ги запалим тия хартии тука и да метнем по една наденица!
Аз се пуля, вече силно притеснена, а тоя се залива от смях, подгъва краченца и размахва ръце, показвайки ми височината на кладата...
Задави се. Разгеле. Една пиянска лига му увисна под брадичката, а аз изтърчах със скоростта на диво прасе, оставяйки го да пръхти и да си търси ключалката. /Вратата е с чип, между другото.../
Откъм "Люлин" небето просветлява.
"Към светли бъднини вървииии!"
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръвясал поглед и упойващ аромат на спирт и холандка. /Не, че аз не ухая на мокро куче... Пък и на поглед съм го докарала - басет на предсмъртен одър./
- "Драстииии!
- Здравейте! Може ли да вляза?
- Е па...мо"е. И горе мо"е. /Намига, колкото може, даже с око и половина, и ми се подсмихва похотливо./
- Ооо, благодаря, аз...само до пощите...
Гледа ме как тъпча папиемаше в кутийките.
- Муци, огънче имаш ли?
Оффф, сега и цигара ще иска, и два лева...
- Не пуша, съжалявам. /Мазна лъжа, която да спаси жалките остатъци от аванса... Прощавай, Боже, ама се налага.../
- Жалко. А мо"еше ги запалим тия хартии тука и да метнем по една наденица!
Аз се пуля, вече силно притеснена, а тоя се залива от смях, подгъва краченца и размахва ръце, показвайки ми височината на кладата...
Задави се. Разгеле. Една пиянска лига му увисна под брадичката, а аз изтърчах със скоростта на диво прасе, оставяйки го да пръхти и да си търси ключалката. /Вратата е с чип, между другото.../
Откъм "Люлин" небето просветлява.
"Към светли бъднини вървииии!"
Нещо против ли имате германските табуретки?!
Защото аз имам против бугарите, които са сменили името на германската ми рода по майка, нейното име като бебе и съдените ми родственици от вашия нар съд.
цитирайЗащото аз имам против бугарите, които са сменили името на германската ми рода по майка, нейното име като бебе и съдените ми родственици от вашия нар съд.
германските табуертки, френските коли, а още по-малко италианското кафе. Да не говорим, че нямам и нищо общо с бугарите, сменяли имена и затваряли без съд. Пък и това, което съм написала няма никаква политическа мисия. Така че, споко. ;)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 125