Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01 01:11 - С Пиром Годом!
Автор: vielichkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 261 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.01 01:20


 02.01.2018.

 

Единайсет без четвърт. Пустош. Град без хора, мъртъв и кален. Ръждясал трамвай скрибуца към следващата спирка само с четирима старци.  

Търкалям количката, ухилена до уши. Спиро пръхти след мен и пуши:

-         Ама, Елено, ти си побъркана!

-         Що?

-         К’ва е тая твоя работа, бе?

-         Е, те такава, те, кьорав ли си? Стой с’а тука, пази, докат’ врътна блока отзад, че ме бавиш. /Човекът решил да се поразходи...Ха-ха/

-         А после накъде?

-         Напред! Ти вървиш, аз  - кръжа. И тихо. На 16-ти ще пием кафе.

-         В тая количка колко блока има?

-         Колкото нема да изтраеш. Върви!

 

Стигаме 16-ти, Ваньо Пресното е отворил магазията и аз оставям Спире да пазари кафета и да си мълчи с Коце, дето е един сладък старец от вход „Б”.

 

Кафето дими, ароматно, ние се споглеждаме влюбено, смучейки цигарки, а отсреща  - малко, порутено от СОЦ-а блокче с провиснали коледни лампички и на неколко баби премръзналите гащи.

 

-         Спире, тука тре’а да живееш ти, на четвъртия етаж. /Толкова има и без това, етажи де/

-         ???

-         Нема асансьор.

 

Аз се хиля, а той ме поглежда изумен /Демек: „Откъде я намерих тая зла скарида съсухрена?”Ама това, защото Спирето си ми е един такъв - ‘ем висок, ‘ем широк, тежи си на местото, внимателно се любим, щот’ остана ли отдолу задълго, мо’е да се не вдигна, пък съм са тръшнала да го направя да мяза на Долф Лундгрен в младежките му години./

 

Както и да е. Упорит. Върви, гледа как тъпча на хората пощичките с проценти, и между две тежки вдишвания, пита:

 

-         Ама, Елено, докъде тре’а да вървим?

-         Казах ли ти аз, че нема да изтраеш?

-         Не бе, говедо, питам просто.

-         И сложно да питаш, то се е видело.

 

Звъни нечий телефон. Ясноооо.

 

Разделяме се на ъгъла на 15-ти. Даже не ме целува. Тая моя проклетия...

Ама нищо, юрвам се по сокаците и нареждам:

 

-         Леле, само да се върна, каква кавърмица ще ти завъртя, с онуй пиле, дето първо котките го изплюскаха, пък търчах да купувам ново, да не разбереш липсата, и супичка блага, с пресни подправки, и некоя баничка мазна, с праз и мръв, и пищна салата без рукола и семки, съвсем нездравословна, да ти сипна некоя и друга рикийка, в ледените чашки от Мама, и да ти седна в скута, да ти образувам дузина синки с кльощавия си задник...

 

Майната му на Долф, отдавна мяза разопакована мумия!   




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vielichkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 135995
Постинги: 94
Коментари: 54
Гласове: 115
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930