Разкошен ден.  Жега.  Нема нищо по-хубаво от кутия с боя и меченца.  Ромео убива вибрациите на стълбата, Жулиета убива ръждата, жаждата и некоя друга миризливка... Много приятна боица. Дишам дълбоко и се пека на слънцето. Ще ми се да развея некоя парфюмирана кърпичка от балкона. Иии-хууу! Ромео червенее кат" печено, отдолу; Жулиета жули арматури... Потим се и двамата, обилно, особено, когато има забележки: - Ей там, от лево, не си намазала. - В момента мажа вдясно. -Третата пръчка, бе! - Мажа вдясно. - Ама у лево е сухо. - Шуши, искаш ли да ти мацна темето? Централно? - Убу, де. Кат" свършиш десното...   Петнайсет минути по-късно късно: - "Земи мечето и мАжи! - нЕма! Дай четката! - Да не рисуваш картина, бе?   Пече, мамка му и слънце. Слизам и отивам до Детелина за още алкохол. То се не трае.   Местим стълбата, последни напъни. Боята се разтяга на конци, пчелите лепнат...в сребристо...   - Супер си, бе, жено! / "Жено" си е мой лаф, Ромео още се дърпа/   Слизам. Всичко свършва.   - Отивам да изхвърля боклуците. - Тука ще те чакам. Земи и тия четки, и буркана, че не стават вече.   Обливам се с разредител, режа нокти и тургам прилични дрехи.   - Къде си? - Идвам де. - Къде изхвърли боклука? - Кай чесно! - Треа ми едната четка! Ако можеш да я изровиш...   Намирам четката. За втори път ми се случва да ровя в контейнер.    Мамка му и прасе!   Ромео е доволен и изпечен, Жулиета - още по-! Зимата свършИ!