Всяка мисъл обличах във розово,
 да ми напомня за друг един свят!
 Всяка вещ, превръщах във спомен,
 а се чувствах самотна сред тях!

 Всеки поглед и всяка усмивка,
 бяха твоят подарък за мен!
 Всяка сълза и скрита въздишка,
 поробваха сърцето през ден!

 Всяка молитва, просеше обич...
 Всяка реликва... миг примирен...
 Вече не страдам от суеверия...
 Вече съм призрак... смирен!