Нощта напредва, хралупките отсреща гаснат една по една. Разкош.
    Децата ги няма, котките похъркват. Седя си на перваза, смуча бира и се наслаждавам на щурците. Пукнала съм си на котлона дузина люти чушки, накиснала съм ги обилно ...

                Животът не върви никак тихо.
            Избухва, подклажда мечти.
            От Рождението до „Онуй Нищо” /може и да е Нещо, ама аз не зная, все още/